Нито миг по-малък

Елиза13 (Мария)
237 838

10 янв. 2019 г., 23:26

Поэзия

738 3 6

Как искам само миг да полетиш,

с крилете ми във синьото небе.

Да чуеш най-красивия си вик,

на свобода да тичаш,

с тичането на дете.

Как искам да погледнеш, ей така,

през поглед лишен от ежедневна суета.

Със моите зеници светлината да съзреш,

не с онези –

деформираните от греха в света.

Пониква свобода в дробовете,

веднъж отпили теменужен дъх.

След болката пронизваща сърцето,

разбудени след векове на сън -

застоял и прашен лъх.

Когато падащата празнота във мен,

превръща се в ботаническа градина.

Когато от изгубеност с превити рамене,

намерена се връщам,

към свободата тичам невредима.

Да пия жадно, и да дишам, и да имам

как бих желала този миг по-малък.

Наситена душата ми и жива,

и вкусила от Теб, Исусе, истинска храна,

най-вкусен залък.

Веднъж отпила изворна вода,

дъхът и вечно свеж ме упоява.

Не бих желала никога в света

със друга, жаждата да утолявам.

Когато си обикнат от Един

наречен с името Любов.

Живота има красота без грим,

събуден, истински и нов.

Не искаш този нов живот да бъде

зад стени затворен, принадлежащ

единствено на твоето сърце.

Желаеш с цялото си същество

да пулсира във вените на близките ръце.