Елиза13 (Мария)
237 838
10 ene 2019, 23:26

Нито миг по-малък 

  Poesía
737 3 6

Как искам само миг да полетиш,

с крилете ми във синьото небе.

Да чуеш най-красивия си вик,

на свобода да тичаш,

с тичането на дете.

 

Как искам да погледнеш, ей така,

през поглед лишен от ежедневна суета.

Със моите зеници светлината да съзреш,

не  с онези –

деформираните от греха  в света.

 

Пониква свобода в дробовете,

веднъж отпили теменужен дъх.

След  болката пронизваща сърцето,

разбудени след векове на сън -

застоял и прашен лъх.

 

Когато падащата празнота във мен,

превръща се в ботаническа градина.

Когато от изгубеност с превити рамене,

намерена се връщам,

към свободата тичам невредима.

 

Да пия жадно, и да дишам, и да имам

как бих желала този миг по-малък.

Наситена душата ми и жива,

и вкусила от Теб, Исусе, истинска храна,

най-вкусен залък.

 

Веднъж отпила изворна вода,

дъхът и вечно свеж ме упоява.

Не бих желала никога в света

със друга, жаждата да утолявам.

 

Когато си обикнат от Един

наречен с името Любов.

Живота  има красота без грим,

събуден, истински и нов.

 

Не искаш този нов живот да бъде

зад стени затворен, принадлежащ 

единствено на твоето сърце.

Желаеш с цялото си същество

да пулсира във вените на близките  ръце.

 

Как искам само миг да полетиш,

с крилете ми във синьото небе.

Да чуеш най-красивия си вик,

на свобода да тичаш,

с тичането на дете.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за прекрасния коментар, Руми! Благодаря за подкрепата и топлината, с която поднасяш всяка дума! Бъди благословена! Пожелавам ти нестихващо творческо вдъхновение!
  • Да полетиш с крилете на Божията благодат и любов, това е безценно! Отново поднасяш красив и извисен стих! Поздравявам те, Мария!
  • За мен е радост, че стихотворението ми ти харесва, Кате! Поздравявам те също и ти пожелавам нестихващо творческо вдъхновение! Благодаря,че те има!
  • Хареса ми стиха ти , Мария!Поздравления и до нови срещи!
  • Стремежът към висините е бил още от времето на Вавилонската кула.Но за съжаление хората винаги са избирали неправилни начини да достигнат висините. Най- искрено ти пожелавам Божието благословение, Ranrozar!
  • Стремежът към висините е вечен!
    От времето на Икар.
Propuestas
: ??:??