Как искам само миг да полетиш,
с крилете ми във синьото небе.
Да чуеш най-красивия си вик,
на свобода да тичаш,
с тичането на дете.
Как искам да погледнеш, ей така,
през поглед лишен от ежедневна суета.
Със моите зеници светлината да съзреш,
не с онези –
деформираните от греха в света.
Пониква свобода в дробовете,
веднъж отпили теменужен дъх. ...