Но сме живи

15 июн. 2019 г., 00:07

Поэзия » Другая

464 0 0

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд -
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи -
жадно картината пият,
женските устни -
в сладостна усмивка се вият.
Среща на погледи,
страсти от пламъци диви.

Задушница е.

Да прощават мъртвите,
но сме живи.

Но сме живи

Свързани произведения

Комментарии

Предложения