15 jun 2019, 0:07

Но сме живи 

  Poesía » Otra
467 0 0

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд -
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи -
жадно картината пият,
женските устни -
в сладостна усмивка се вият.
Среща на погледи,
страсти от пламъци диви.


Задушница е.

 

Да прощават мъртвите,
но сме живи.

 

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??