Но ти не би ме разбрал

… как имам нужда от поезия,

и превръщам нощите в стих.

… Как виждам сълзи във онези

есенни дни. Как чувам вик

над заглъхнали синкави нощи,

 във вятър - стаено мълчание.

… Как искам от теб преди още

да бъда отново в съзнание.

… Как искам безбройни минути

на думи, на трепет, на смях.

… Как обичам да съм необута,

да танцувам сред мръсната прах.

… Как виждам във изгрев душата си

и превръщам го в моя си болка.

А после потъвам във залеза

и откривам се малко по малко.

… как моят свят не прилича

на твоя. Аз си простих.

Дори времето ми е различно.

Разбра ли ме? Аз лично, не бих.