Но ти не би ме разбрал
… как имам нужда от поезия,
и превръщам нощите в стих.
… Как виждам сълзи във онези
есенни дни. Как чувам вик
над заглъхнали синкави нощи,
във вятър - стаено мълчание.
… Как искам от теб преди още
да бъда отново в съзнание.
… Как искам безбройни минути
на думи, на трепет, на смях.
… Как обичам да съм необута,
да танцувам сред мръсната прах.
… Как виждам във изгрев душата си
и превръщам го в моя си болка.
А после потъвам във залеза
и откривам се малко по малко.
… как моят свят не прилича
на твоя. Аз си простих.
Дори времето ми е различно.
Разбра ли ме? Аз лично, не бих.
© Някоя Всички права запазени