Нека ти разкажа
Как времето в мен е спряло
Цветовете на есента
Са също толкова измамни
Колкото топлото в кафявите очи
А, някога ноември беше любов
Сега пусто и празно
Са две крайности на
Една есенна история
Която с капещи листа
Ти пише на сбогуване
И изпраща тишини
А някога ноември беше
Сега не е
Нещо повече
От нищо и никакъв месец
Който напомня
За началото на края
На един край
От самото му начало
Ноември никога не е бил
По- далечен и студен
Ръцете ми изстинаха от протягане
Към невъзможното
А, градът изведнъж стана
Прекалено голям
За да ни побира
В една прегръдка
А някога ноември беше..
© Габриела ДЕ Все права защищены