Нека ти разкажа 
Как времето в мен е спряло
Цветовете на есента 
Са също толкова измамни
Колкото топлото в кафявите очи
А, някога ноември беше любов
Сега пусто и празно 
Са две крайности на
Една есенна история
Която с капещи листа
Ти пише на сбогуване
И изпраща тишини

А някога ноември беше
Сега не е
Нещо повече
От нищо и никакъв месец
Който напомня 
За началото на края
На един край
От самото му начало

Ноември никога не е бил

По- далечен и студен

Ръцете ми изстинаха от протягане

Към невъзможното

А, градът изведнъж стана
Прекалено голям 
За да ни побира 
В една прегръдка

А някога ноември беше..