Все скитам... Във душата ти номад съм.
Пребродих обич, грях и суета.
От страховете остарях, а млад съм.
Не се научих да ти давам свобода.
И все си мисля - кой ти се усмихва
и кой те стрелка някъде с очи,
във ласките ти кой в зори притихва
и в сънища горещи с теб мълчи...
Аз исках да си само, само моя,
но ти си божи дар - красавица...
И всеки мъж ти давиш, там, във зноя -
обречен на самотни заници... ...