Номад

20.04.2013 г., 17:59 ч.

Поезия » Любовна

5.0 (10)

759 0 9

Все скитам... Във душата ти номад съм.
Пребродих обич, грях и суета.
От страховете остарях, а млад съм.
Не се научих да ти давам свобода.
И все си мисля - кой ти се усмихва
и кой те стрелка някъде с очи,
във ласките ти кой в зори притихва
и в сънища горещи с теб мълчи...
Аз исках да си само, само моя,
но ти си божи дар - красавица...
И всеки мъж ти давиш, там, във зноя -
обречен на самотни заници... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Сезони на разбуждане
Очите ти

И днес очите ти приличат на прозорци към най-зеленото небе, в които косо един разплакан месец, гол и...
Планински път

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
Вяра за летене

Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...

Още произведения »