AntoanetaKaraivanova (Antoaneta Karaivanova Pavlova)
18 2
19 апр. 2023 г., 21:42

Нос Калиакра 

  Поэзия » Другая
545 1 3

Небето и морето се прегръщат

в душата ми, молитвено стаена.

Далеч сега е родната ми къща,

но покрив ми е цялата Вселена.

 

Пристъпвам между каменни руини,

запазили на мъртвите покоя.

Старая се безшумно да премина

по пътя на годините безбройни.

 

Насред пролука скална коленича

в най-малкия параклис на България,

където ме посреща като жрица

старица, без да иска подаяние.

 

Едва съзрима в черната си кърпа

нагоре ме изпраща с длани свити,

а сред вълните – бели и безсмъртни,

танцуват волно черните делфини.

 

Назад ме викат бащин род, семейство...

Но нямам сили да направя крачка

навън от този дом божествен,

светлеещ сред пробойните на здрача.

© Antoaneta Karaivanova Pavlova Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Насладих се на този хубав и проникновен стих, Тони! Добре дошла! Много хубаво пишеш.
  • Усетих поетичното ти можене само от това стихотворение - първото от теб, което прочетох. Зарадвах ти се! Добре дошло сред нас, слънчево момиче! Усмивката ти има притегателна сила! Закичвам те и с моята, Тони!🥰
  • Хубаво
Предложения
: ??:??