Небето и морето се прегръщат
в душата ми, молитвено стаена.
Далеч сега е родната ми къща,
но покрив ми е цялата Вселена.
Пристъпвам между каменни руини,
запазили на мъртвите покоя.
Старая се безшумно да премина
по пътя на годините безбройни.
Насред пролука скална коленича
в най-малкия параклис на България,
където ме посреща като жрица
старица, без да иска подаяние. ...