Часовете на деня бързо и неусетно отлетяха.
Хубавите мигове от времето ни пак безмилостно крадяха.
Ето вече нощ е, а аз все още седя на балкона и с надежда гледам навън.
Сякаш чакам да ме повикаш и без думи да ме призовеш в своя сън.
Но уви, светът цял тъне в тишина.
Като слабо ехо отдалеч до мен достига само на щурците песента.
В нейния ритъм пеперудите танцуват, привлечени от някоя далечна светлинка,
като изгубени те се лутат, сякаш търсят отчаяно пътя към дома…
Два воала тъмно сини някой през това време отмества с невидима ръка
и зад тях на небето се показва блестящата кралица на нощта.
Озарени от сребърната ù светлина,
пред нея се покланят всички земни същества. ...