28 февр. 2012 г., 16:26

Нощ 

  Поэзия » Философская
534 0 1
Денят изгаря, става нощ.
Изгаря върхът на душата ми.
В нощта се разчупвам на слънчеви искри.
И ставам края на огъня.
Прах от кости.
Нощта разцепва дъха ми.
Поглъща целия ми език.
Спри, обърни се, върни се.
В нощта виждам истината.
Криеща се в дневна светла лъжа.
Зашити очи.
Белозъба усмивка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Маринов Все права защищены

Предложения
: ??:??