28 feb 2012, 16:26
Нощ
531
0
1
Денят изгаря, става нощ.
Изгаря върхът на душата ми.
В нощта се разчупвам на слънчеви искри.
И ставам края на огъня.
Прах от кости.
Нощта разцепва дъха ми.
Поглъща целия ми език.
Спри, обърни се, върни се.
В нощта виждам истината.
Криеща се в дневна светла лъжа.
Зашити очи.
Белозъба усмивка. ...
Изгаря върхът на душата ми.
В нощта се разчупвам на слънчеви искри.
И ставам края на огъня.
Прах от кости.
Нощта разцепва дъха ми.
Поглъща целия ми език.
Спри, обърни се, върни се.
В нощта виждам истината.
Криеща се в дневна светла лъжа.
Зашити очи.
Белозъба усмивка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Ангел Маринов Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
