Н О Щ  В Ъ Л Ш Е Б Н А  И  К Р А С И В А

Когато вечер слънцето залязва,

на къщите стъклата позлатява.

Земята го привлича в свойта пазва,

защото с плод обилен я дарява.

Притихват облаците зачервени,

с пожар без дим запалили небето.

Прибират се и хора уморени

от работата тежка на полето.

Не чуй се птича песен в дървесата

и  вятърът в гората се укрива.

Със морав плащ покрива се земята,

голямо, мало в сладък сън заспива.

Звездичките се търсят в тъмнината,

по свода пръснати като парички.

Дочувам песничка една позната:

"заспи, детенце, затвори очички!"

Изгряла, месечинка пълнолика

усмихната ни гледа, закачливо

и в царството  на приказки ни вика!

О, чудна нощ, вълшебна и красива!