22 мар. 2012 г., 13:02
Нощем
Слънцето залязва в кръв,
пия от бутилката с текила,
на нощта предвестник пръв,
здрачът тихо се разстила.
Уморена от тъжовна скръб,
търся в сенките утеха,
слънцето залезе в кръв,
смъкна огнената дреха.
Сенките се вглеждат в мен
с хиляди очи вълшебни,
призракът ти, сгушен в мен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация