22 mar 2012, 13:02

Нощем 

  Poesía
617 0 2
Нощем 

Слънцето залязва в кръв,
пия от бутилката с текила,
на нощта предвестник пръв,
здрачът тихо се разстила.
Уморена от тъжовна скръб,
търся в сенките утеха,
слънцето залезе в кръв,
смъкна огнената дреха. 
Сенките се вглеждат в мен
с хиляди очи вълшебни,
призракът ти, сгушен в мен,
шепне спомени свещени.
Сълзите събирам с дъх
във бутилката с текила,
слънцето изгрява в кръв,
от сърцето ми избила.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??