Нощен чар
Умореният ден се потапя
със залеза огненочервен,
като лице на срамежлива мома -
спуска се воала на мрака.
С неонова светлина
безбройните небесни тела
заемат местата си -
неми свидетели
на земните тайни
и чара в нощта.
Съживява се духа
от ромона на близко поточе,
песента на щурци,
звън на китара,
въздишки на млади сърца,
шумоленето на листа -
сякаш във вярност се вричат.
Надвисналите върби
над огледалния блясък
на забързалите води
своите целувки чакат.
Вълшебен е нощния свят -
обгърнати в скута му
не усещаме кога просветля
и отново е ред на деня.
© Надежда Ангелова Все права защищены