Нощен чар

Умореният ден се потапя

със залеза огненочервен,

като лице на срамежлива мома -

спуска се воала на мрака.

С неонова светлина

безбройните небесни тела

заемат местата си -

неми свидетели

на земните тайни

и чара в нощта.

Съживява се духа

от ромона на близко поточе,

песента на щурци,

звън на китара,

въздишки на млади сърца,

шумоленето на листа -

сякаш във вярност се вричат.

Надвисналите върби

над огледалния блясък

на забързалите води

своите целувки чакат.

Вълшебен е нощния свят -

обгърнати в скута му

не  усещаме кога просветля

и отново е ред на деня.