nataliq (Наталия Петкова)
1 5
4 сент. 2007 г., 08:39

Нощна красота 

  Поэзия
676 0 3

Нощна красота

Когато луната изгрее
и звездите заблещукат пак,
Земята в лунна светлина облее
е красива, дори да е настъпил мрак.

Всичко потъва в дълбок сън.
Настъпва гробна тишина.
Нито звук, нито звън,
само вятърът вее лека студенина.

От него горските дървета се поклащат бавно
накъдето и да се погледне, все тъмнина.
Водите в реката се движат плавно.
Само луната осветява с бледа светлина.

© Наталия Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • БРАВО много ме трогна!Продължавай в същия дух
  • Ами в смисъл,че е настъпила нощта и е тъмно и само луната свети.Е все пак неможе луната да обгърне цялата земя.
  • "Земята в лунна светлина облее
    е красива, дори да е настъпил мрак" - тук нещо ми се губи смисъла...
Предложения
: ??:??