Нощта 

Това няма да е стих за любовта,

нито за самотата или за страха.

Това е стих просто за нощта,

посветен на едничката природа.

Колко красива е тя,

обляна цяла в лунна светлина.

Колко красиво е небето,

украсено със звезди цялото.

Мнозина сърца мразят я,

проклинат я от дън душа,

че пак са сами, че пак сълзи

обсипват лицето им и боли.

Но не тя е виновна за това,

не тя ви обгръща в самота.

Ако съкрушен се чувстваш ти,

просто излез навън и небето погледни.

Виж там как тъй горещо светят безброй звезди

и луната цялата в топла светлина блести.

Погледни и ако можеш отречи,

че сякаш сърцето ти спира да боли.

Сякаш душата ти на криле лети,

а тялото ти в песента на вятъра гори.

Нощта за мен е това,

цялата любов, събрана в една

нежна лунна светлина,

даряваща щастие на света.