Нощта
Това няма да е стих за любовта,
нито за самотата или за страха.
Това е стих просто за нощта,
посветен на едничката природа.
Колко красива е тя,
обляна цяла в лунна светлина.
Колко красиво е небето,
украсено със звезди цялото.
Мнозина сърца мразят я,
проклинат я от дън душа,
че пак са сами, че пак сълзи
обсипват лицето им и боли.
Но не тя е виновна за това,
не тя ви обгръща в самота.
Ако съкрушен се чувстваш ти,
просто излез навън и небето погледни.
Виж там как тъй горещо светят безброй звезди
и луната цялата в топла светлина блести.
Погледни и ако можеш отречи,
че сякаш сърцето ти спира да боли.
Сякаш душата ти на криле лети,
а тялото ти в песента на вятъра гори.
Нощта за мен е това,
цялата любов, събрана в една
нежна лунна светлина,
даряваща щастие на света.
© Елена Всички права запазени