22 апр. 2010 г., 22:02

*** (Нощта решаваше...) 

  Поэзия » Другая
550 0 1

 

(Животът, какъвто е)

 

 

Нощта решаваше съдби,

накрая измори се

и приседна да почине.

Помоли утрото да ù помогне,

а то пристигна с дъгата –

ей тъй, без никаква причина.

 

Започнаха от нея да раздават,

но не достигна тя за всички.

И при Малкия принц отлетя

в креватче заспало мъниче...

 

Тесто от вулканична пепел

продължи дъждът да меси,

кълняха странниците бог,

в манастира чу се песен.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??