ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
22.04.2010 г., 22:02 ч.

*** (Нощта решаваше...) 

  Поезия » Друга
552 0 1

 

(Животът, какъвто е)

 

 

Нощта решаваше съдби,

накрая измори се

и приседна да почине.

Помоли утрото да ù помогне,

а то пристигна с дъгата –

ей тъй, без никаква причина.

 

Започнаха от нея да раздават,

но не достигна тя за всички.

И при Малкия принц отлетя

в креватче заспало мъниче...

 

Тесто от вулканична пепел

продължи дъждът да меси,

кълняха странниците бог,

в манастира чу се песен.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??