В памет на майка ми
Разгръщам носията стара на мама
и мисля за нейните сръчни ръце.
С тях нишки и багри с любов е втъкала -
частица от своето нежно сърце.
Диплян тъкменик, с пъстрила до полите,
опасван от мама на тънкия кръст.
На бялата риза са слезли звездите,
във ситни шевици - със почерк чевръст.
Престилката шарена сякаш е сбрала
цветя от градини и полския мак,
и злато, от житната нива узряла, ...