15 jul 2011, 23:51

Носията 

  Poesía » Otra
1984 0 10
В памет на майка ми
Разгръщам носията стара на мама
и мисля за нейните сръчни ръце.
С тях нишки и багри с любов е втъкала -
частица от своето нежно сърце.
Диплян тъкменик, с пъстрила до полите,
опасван от мама на тънкия кръст.
На бялата риза са слезли звездите,
във ситни шевици - със почерк чевръст.
Престилката шарена сякаш е сбрала
цветя от градини и полския мак,
и злато, от житната нива узряла, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??