Регина (Радост Даскалова)
374 1425
17 июн. 2008 г., 11:53  

Носталгия 

  Поэзия » Другая
834 0 14


Пагодата на планината хвърля дълга длан

 

и, за огниво, кремъка у мен привлича.

 

Придърпва ме на мъх и къдрав здравец в оня храм,

 

във който пак душата ми да коленичи.

 

 

 

На питка житена търкаля се животът ми.

 

Пътеките му все са дълги и далечни.

 

А сянката ми - в сини канари прикоткана,

 

в носията на залеза, в леглото речно.

 

 

 

Привикват ме към себе си през деветте земи

 

липи, протегнали ръце като човеци.

 

И все е планината оня камък на Сизиф -

 

прегръщаш го, дорде не идеш при отеца.
 
Радост Даскалова


© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??