Регина (Радост Даскалова)
374 1425
17 jun 2008, 11:53  

Носталгия 

  Poesía » Otra
832 0 14


Пагодата на планината хвърля дълга длан

 

и, за огниво, кремъка у мен привлича.

 

Придърпва ме на мъх и къдрав здравец в оня храм,

 

във който пак душата ми да коленичи.

 

 

 

На питка житена търкаля се животът ми.

 

Пътеките му все са дълги и далечни.

 

А сянката ми - в сини канари прикоткана,

 

в носията на залеза, в леглото речно.

 

 

 

Привикват ме към себе си през деветте земи

 

липи, протегнали ръце като човеци.

 

И все е планината оня камък на Сизиф -

 

прегръщаш го, дорде не идеш при отеца.
 
Радост Даскалова


© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??