Носталгия
Иска ми се утре да те видя пак.
На ластик и дама да играем.
Детство тъй любимо,
защо си незабравимо!?
Чакам, чакам до сутринта.
Носталгия или блян е това.
Белота, тишина.
Спомен като птица рови моята душа.
Защо беше всичко това?
Радост без крила.
Като птица осакатена.
Защо съм тъй сама?
© Мина Конарова Все права защищены