28.09.2011 г., 18:25 ч.

Носталгия 

  Поезия » Друга
444 0 8

 

         Носталгия

 

Иска ми се утре да те видя пак.

На ластик и дама да играем.

Детство тъй любимо, 

защо си незабравимо!?

 

Чакам, чакам до сутринта.

Носталгия или блян е това.

Белота, тишина.

Спомен като птица рови моята душа.

 

Защо беше всичко това?

Радост без крила.

Като птица осакатена.

Защо съм тъй сама?

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Ленка!Много сте мили всички.
  • Не тъгувай за детството няма връщане назад. Стремежите и бъдещето са само напред затова вложи усилия и се бори, а споменът той ще е винаги в сърцата ни! Поздрав и ако ще се почувстваш мъничко по добре и на мен ми липсва...
  • Мина,бъди силна!И аз ,като теб дойдох тук отчаяна,но след подкрепата от хора ,които ме разбират,се чувствам по-добре.Горе главата!
  • Напоследък всички се чувстваме самотни.Такова е обществото, но това ще се промени.А искрено, неподправено, непорочно откровение винаги е по-красиво от един рутинен стих, който нищо не казва!
  • Благодаря ви момичета трогната съм!вие също сте страдащи и имате добри
    души!На добър път!
  • Здравей Адашке!Хубаво пишеш,имаш чувствителна душа.Не се притеснявай да я изливаш.Благодаря че посети творенията ми.Ще чакам новото ти!Поздрав!
  • Голяма болка има в душата ти мила....
    Изпитваме желание да върнем времето назад, но само спомените го правят за миг.И колкото и да сме обградени с хора, чувстваме се самотни.
    ИМА БОЛКИ, КОИТО ПОНАСЯМЕ
    И УДАРИ, КОИТО ТЪРПИМ
    И СПОМЕНИ, КОИТО ОТНАСЯМЕ
    В НОЩИТЕ, В КОИТО НЕ СПИМ! Прегръдка!
  • Бъдете добри и пишете какво мислите за това честно!
Предложения
: ??:??