На пейката кротко те чакам,
нося си този път кафе
и слушалките тихо пригласят,
песента на нощното небе.
Музиката напомня ми ярко,
за онези отминали дни,
когато до мен стоеше ти.
Песента оставям, да се повтаря,
чувала съм я и преди,
но някак тя ми напомня
за твоите сини очи,
за топлата усмивка в мрачния ден,
чакам само да дойдеш,
защото донесла съм топло кафе.
© Еленка Гишина Все права защищены