На пейката кротко те чакам,
нося си този път кафе
и слушалките тихо пригласят,
песента на нощното небе.
Музиката напомня ми ярко,
за онези отминали дни,
когато до мен стоеше ти.
Песента оставям, да се повтаря,
чувала съм я и преди,
но някак тя ми напомня
за твоите сини очи,
за топлата усмивка в мрачния ден, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация