30 янв. 2007 г., 23:43

Нов(може би) 

  Поэзия
677 0 2

Преболедувах всички болести.
Любов тревоги и измама.
Разбрал, че въпреки това света е за двама.

Понесъл белези и слабости.
Поел и болките, и раните.
Живея сам с мелодрамите.

Живея като егоиста, който бях.
Защото няма кой да вземе всичкото,
което пазих толкоз време.

И ето как станах на света излишен.
Макар претръпнал, макар и може би възвишен.
Макар и нов и осъзнат - излишен

© Вълко Тодореев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??