30 ene 2007, 23:43

Нов(може би) 

  Poesía
641 0 2

Преболедувах всички болести.
Любов тревоги и измама.
Разбрал, че въпреки това света е за двама.

Понесъл белези и слабости.
Поел и болките, и раните.
Живея сам с мелодрамите.

Живея като егоиста, който бях.
Защото няма кой да вземе всичкото,
което пазих толкоз време.

И ето как станах на света излишен.
Макар претръпнал, макар и може би възвишен.
Макар и нов и осъзнат - излишен

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??