Лютиче (Валя Сотирова)
319 266
2 нояб. 2021 г., 19:55

Нови очи 

  Поэзия
749 1 6

С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.

Горчивото, каляващо наследство
през хладни срещи разделя ни с тъга.
След дирите на мимолетното ни детство,
очакваме  подадена ръка.

Вчерашни, днешни, облечени в бяло...
Дъждовни очи изтриваме в смях.
Старостта ни решена, кармично и вяло
граници сваля, превърнати в прах.

 

Възрастта ни е вече с друга усмивка

и с нови очи странностите  следи.

Под печат от бръчици деликатно, прикрити

разтваряме поривисто душите с нови мечти.

Успех е, че още ни има и дишаме.
Че сутрин прегръщаме любими лица.
Животът е празник, дори и да сричаме
злощастните мигове на нашите лета.

 


 

© Валя Сотирова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

31 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??