С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство
през хладни срещи разделя ни с тъга.
След дирите на мимолетното ни детство,
очакваме подадена ръка.
Вчерашни, днешни, облечени в бяло...
Дъждовни очи изтриваме в смях.
Старостта ни решена, кармично и вяло
граници сваля, превърнати в прах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse