21 июл. 2007 г., 14:41

Ново начало 

  Поэзия
763 0 0
 

Ново начало


Сам бях и скитах се безмълвно,

бях тих и даже опустял, но днес

разбрах, че има на света и хора,

вярващи в чудото любов.


Самотен скитах след предателството

на приятел, бях тих след раздялата

с любовта, сега обаче болката отиде

надалече, сега усмивка на лицето ми

Съдбата е дарила.

От днес разбрах, че друг живот за мене

има, от днес разбрах, че други хора има .

На света видял бях само аз на злобното

страната, но имало и други чувства в

този свят.


Време е на този свят самотен и аз

да вкуся глътка радост, глътка смях,

да погледна как живее се щастливо,

на този свят, изпълнен с лъжи,

от днес обаче вече виждам друго,

видях, че чудесата истина са, да,

видях, че има радост и утеха,

че може и без болка и тъга, че винаги

доброто побеждава, а злото си отива

и завинаги остава надалеч.


Самотен скитах и оплаквах моята изстрадала

любов и рана имах в сърцето, зарасна тя,

изчезна и остана спомен сив.

Кръвта ми черна бе от нея, а устните

ми за целувки жадни бяха, очите ми се

къпеха в сълзи, но днес дъжда

в мене спря.



© Иван Русланов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??