На криле от надежди се нося

и тихо страха побеждавам.

С поглед – пронизващ мъглата,

и нея, и мъката си отминавам.

На усмивки се уча от днес

и се раждам със своята зима.

Отново – за да поблестя и аз

с блясък ненужен, но нека го има.

Напролет на птиците ще се усмихвам

и ведро ще им пея през усмивка.

А миналото – зловещо червеникаво,

ще закрия с нежно бялата покривка.

На себе си ще обещавам всичко,

но не на себе си ще го дарявам.

Летях във самота достатъчно.

От днес решавам да не страдам.