На криле от надежди се нося
и тихо страха побеждавам.
С поглед – пронизващ мъглата,
и нея, и мъката си отминавам.
На усмивки се уча от днес
и се раждам със своята зима.
Отново – за да поблестя и аз
с блясък ненужен, но нека го има.
Напролет на птиците ще се усмихвам
и ведро ще им пея през усмивка.
А миналото – зловещо червеникаво,
ще закрия с нежно бялата покривка. ...