17 нояб. 2009 г., 19:40

Някак трябва да вървим напред 

  Поэзия » Другая
1162 0 16
В душата ми се скита само болката...
И вие стръвно срещу бледата луна.
Безкрайно гадна, сиво-черна пустош
обгражда ме отвред със пипала.
В сърцето ми пулсира само мъката...
Безкрайно много загуби поех.
Не ще се върнат никога в живота ни,
а някак трябва да вървим напред.
Уплашена съм... Страх ме е... Признавам си...
Отвсякъде откоси на смъртта...
И болка, болка... само черна болка
и много, много, много самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Предложения
: ??:??