В душата ми се скита само болката...
И вие стръвно срещу бледата луна.
Безкрайно гадна, сиво-черна пустош
обгражда ме отвред със пипала.
В сърцето ми пулсира само мъката...
Безкрайно много загуби поех.
Не ще се върнат никога в живота ни,
а някак трябва да вървим напред.
Уплашена съм... Страх ме е... Признавам си...
Отвсякъде откоси на смъртта...
И болка, болка... само черна болка
и много, много, много самота.
© Анна Дюлгерова Всички права запазени