1 авг. 2007 г., 22:36
От сърцето ми някога излизаше мъката
и, ох, в небето се вливаше!
Двеста дяволи радостно ме чакаха в пъкъла,
защото си мислеха, че вече умирам.
Сатаната помагаше с думи прокиснати
да излея ужасна тревога:
“Колко още сама ще се лутам безсмислено
без любов и без цел във живота?”
Облак розов закрил бе целта ми.
Плащах чувства, които изгубих:
драми луди, когато се влюбвах
и огромни вини, когато разлюбвах. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация