7 февр. 2009 г., 01:06

Някога, някъде 

  Поэзия
1020 0 3
На пирови победи се наситих,
наситих се на скърби и омрази,
а мразех се и светли чувства пазих,
и мъка ме гореше на талази.
Пречупвайки онези мрачни чувства,
що мои господари вчера бяха,
аз щастие на сън предвкусвах,
предвкусвах и зомбиран чаках.
Нарамил на немирното покоя,
пребродих всички свои страхове,
през жеги минах, през порои,
но чувах вечно тъжен глас да ме зове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христофор Тодоров Все права защищены

Предложения
: ??:??