portos (Христофор Тодоров)
34 71
7 feb 2009, 1:06

Някога, някъде 

  Poesía
929 0 3
На пирови победи се наситих,
наситих се на скърби и омрази,
а мразех се и светли чувства пазих,
и мъка ме гореше на талази.

Пречупвайки онези мрачни чувства,
що мои господари вчера бяха,
аз  щастие на сън предвкусвах,
предвкусвах и зомбиран чаках.

Нарамил на немирното покоя,
пребродих всички свои страхове,
през жеги минах, през порои,
но чувах вечно тъжен глас да ме зове.

Презирах, мразех се и пак презирах
тълпата черна, с дъх на пеликан,
умирах, с всеки силен стих умирах
и се прераждах на едно добро небе.

Пречистен се завърнах в родна стряха,
кът тъй любим във всички светове,
със мене всички предци бяха,
видях, с очите си видях - синът ми ме зове.

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??