Слънцето пак се оглежда в очите ми.
Издайник. С онзи златен, магичен нюанс.
Сърцето затворих и исках да тичам.
А ето ме днес. Вятър притихнал съм само.
И може би някога... пак ще обичам.
Морето не умира разбивайки се в скали.
Но нека е изгрев, когато се вричам.
Уморих се. От вечно несбъднати залези.
© Ол Все права защищены