13 mar 2009, 21:57
Някога пак
Слънцето пак се оглежда в очите ми.
Издайник. С онзи златен, магичен нюанс.
Сърцето затворих и исках да тичам.
А ето ме днес. Вятър притихнал съм само.
И може би някога... пак ще обичам.
Морето не умира разбивайки се в скали.
Но нека е изгрев, когато се вричам.
Уморих се. От вечно несбъднати залези.
Издайник. С онзи златен, магичен нюанс.
Сърцето затворих и исках да тичам.
А ето ме днес. Вятър притихнал съм само.
И може би някога... пак ще обичам.
Морето не умира разбивайки се в скали.
Но нека е изгрев, когато се вричам.
Уморих се. От вечно несбъднати залези.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Ол Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
