Neon (Ол)
101 1435
13 mar 2009, 21:57

Някога пак 

  Poesía
564 0 4

 

 

 

 

 

 

Слънцето пак се оглежда в очите ми.

Издайник. С онзи златен, магичен нюанс.

Сърцето затворих и исках да тичам.

А ето ме днес. Вятър притихнал съм само.

 

И може би някога... пак ще обичам.

Морето не умира разбивайки се в скали.

Но нека е изгрев, когато се вричам.

Уморих се. От вечно несбъднати залези.

 

 

 

 

© Ол Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??