23 апр. 2008 г., 08:18

Няколко истини 

  Поэзия » Философская
669 0 2

Истината не винаги е толкова бяла.
Тя трябва постоянно да се доказва.
За нея трябва опора, понякога промяна.
Но и границата трябва да се спазва.

 

Лъжата понякога е добронамерена.
Но каквато и да е, тя все пак си е лъжа.
Тя засяга, силно болезнена,
дори и казана с добрина.

 

Доказваме се не заради себе си или за другите.
Доказваме се, за да ни се даде доверие.
Но това не се взима само с думите.
Доказва се постепенно и с действие.

 

Любовта не се гони, не се и чака.
Не идва и не си отива!
Бавно се вселява, като въглен се разпалва
и после тихичко изстива!

 

Омразата е на стъпало от любовта!
Само в нея се събира пропаст, страст и чувства!
Но във нея спи и гибелта,
душевни страдания и гняв във нас събужда!

 

Животът не започва отначало,
той просто се изменя!
За него явно времето е спряло.
Той всичко ни дава, но и го отнема!

© Милена Йорданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много философия
    и разбира се много истина...
    браво Миме, поздрав !
  • Много истина има в стиха ти...
    просто...живият Живот...Хубав стих!
    с обич, Мими Без страх.
Предложения
: ??:??