Няколко истини
Истината не винаги е толкова бяла.
Тя трябва постоянно да се доказва.
За нея трябва опора, понякога промяна.
Но и границата трябва да се спазва.
Лъжата понякога е добронамерена.
Но каквато и да е, тя все пак си е лъжа.
Тя засяга, силно болезнена,
дори и казана с добрина.
Доказваме се не заради себе си или за другите.
Доказваме се, за да ни се даде доверие.
Но това не се взима само с думите.
Доказва се постепенно и с действие.
Любовта не се гони, не се и чака.
Не идва и не си отива!
Бавно се вселява, като въглен се разпалва
и после тихичко изстива!
Омразата е на стъпало от любовта!
Само в нея се събира пропаст, страст и чувства!
Но във нея спи и гибелта,
душевни страдания и гняв във нас събужда!
Животът не започва отначало,
той просто се изменя!
За него явно времето е спряло.
Той всичко ни дава, но и го отнема!
© Милена Йорданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много истина има в стиха ти...
просто...живият Живот...Хубав стих!
с обич, Мими Без страх.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и разбира се много истина...
браво Миме, поздрав !