14 июн. 2015 г., 12:49

Някъде, някога…, а може би и днес… 

  Поэзия
485 0 3

В най-дивото село – на кроткия луд,

кръстоска между паун и перуника,

всред животинките, от Ной спасени,

от тъмното, появи се рицар с пика

и гордо побърза да се закълне,

подобаващо на чудак безподобен,

достойно за своя правда да умре,

макар че в страстното, бушуващо море,

истината му не пасваше добре,

а и бронята му дразнещо дрънчеше.

Тръгнал вече бе и, напук, вървеше…

Уверен, наближи блатата, не видя

как на Калоян куката блестеше…

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??